Най-сетне и моето скучно лятно ежедневие се размърда. Една седмица преди края на отпуската ми, Румен се обади с предложение да пообиколя с българо-руска компания България. Веднага се съгласих..
Идеята на организаторите на тази бързо импровизирана екскурзия беше да се мине през Бургас - Казанлък – Шипка – Етъра –Дряново - Велико Търново – Мадара – Варна - Бургас. От ученическите години не бях посещавала тези места. А Румен смяташе като стигнем Варна ние да продължим нагоре по северното Черноморие, както си го бяхме намислили още напролет. Бяха наели един микробус. Компанията беше забавна. Руснака черпеше щедро.
Първата вечер спряхме в един мотел край Казанлък. До мотела имаше страхотна механа. Поръчвахме колкото и каквото си искаме. Руснаците искаха да опитат всички наши манджи. Спахме под звуците на щурчетата и жабите. А на сутринта ловците на пъдпъдъци ни събудиха със стрелбата си. Потеглихме към връх Шипка. Първо смятахме да спрем на руската църква в с. Шипка с позлатените кубета. Накефи ме пеенето на един мъж в църквата – нисък, плътен глас, замираш като го слушаш. Преди превала ни спряха полицаи. Оказа се, че очаквали официални гости – министри, депутати. На този ден било годишнина от боевете край Шипка. Щяло да има и представление – възпроизвеждане на боевете. Решихме да позяпаме. Първо си хапнахме сладко по една чорба и закатерихме многото стъпала към върха. Ако знаех какво ме чака, нямаше изобщо да тръгвам. Но като гледам как се бяха засилили нагоре баби и дядовци – комунисти, реших, че и аз ще се справя. Е, успях, с доста почивки и то преди да е почнала програмата. Имаше доста народ. Но един от полицаите, които охраняваха, ни каза, че тази година имало по-малко хора в сравнение с други години. Защото организатори били ГЕРБ и АТАКА. Бесепари и депесари не били поканени. А и те не се натискали – да не се сбият с атакистите. Новия министър на отбраната прие парада доста вдървено. И изказването му беше плахо. Нямат още опит в тия работи новите управляващи. Докато траеха речите обикаляхме като гламави насам натам. Направихме си снимки с „опълченец” и „ руски генерал”. И заслизахме пак по стълбите – очакваха ни и други обекти за разглеждане. След двумесечно въргаляне по диваните пред телевизора това катерене и спускане ми се отразиха много благоприятно – още на другия ден имах мускулна треска. А този ден краката ми трепереха и трудно се движех.
Следващата ни спирка беше Етъра. Под парещото августовско слънце набързо разгледахме по-забележителните работилници, хапнахме по един симит с айрян и продължихме към Дряново. Там изобщо не бях ходила. Много ми хареса гората и реката. Хубава природа. Разгледахме и пещерата „Бачо Киро”. Продължихме към Велико Търново. Доста изморени от впечатления и скитосване пристигнахме в старата столица. Имахме намерение да отседнем в някой мотел край града, а вечерта да дойдем да гледаме цветомузиката. Но умората си каза думата и всички предпочетохме да се приберем по-скоро във Варна.
Ние с Румен се настанихме във вилата на домакините, която беше в местността „Галата”. Чак тогава пред огледалото забелязах, че съм изгоряла от силното слънце над Шипка. В Поморие цяло лято не можах да хвана тен, но за една сутрин на Шипка почернях. Във вилата беше приятно – тихо, чист въздух. Вечер ме приспиваха щурците, а сутрин ме будеше петелът. За нещастие колата се повреди и пътуването ни на север се отложи. Но обмених доста идеи с домакините относно интересни уеб- страници.
Както Румен подхвърли, няколко дни се отървах от готвенето и пазаруването. Сега трябва да се адаптирам към стария стереотип.