Добавихме в училищния календар още едно културно мероприятие – отбелязване Деня на народните будители с посещение на хижа „Божура” край Средец. И за да не бъде много „постно” мероприятието ни, направихме и един пазарен ден в Лозенград, Турция. Тъкмо да наместим парите от диференцираното заплащане и СБКО-то. Събрахме се за един автобус учители и заредени с много очаквания потеглихме в ранните зори на съботния ден – 31 октомври 2009. На път за Турция разговорите се въртяха около това, какво се пазари и за колко. Колежката по БЕЛ Мариана Карталова ни запозна накратко с историята на Лозенград, а географичката Сашка Чернева сподели няколко факти за Странджа планина от морфологичен  и екологичен характер.  На митниците минахме сравнително бързо и безпроблемно. Времето ни изненада с мразовития си вятър и дъжд. Но бяхме се екипирали подходящо и нищо не можа да ни стресне. В Лозенград влязохме много скоро след преминаване през турската митница. Очаквах многолюден град, задръствания по улиците, шумотевица… Нищо подобно! Влязохме в един пуст, нормален град. Шофьорът ни беше гид из града и след общи допитвания решихме да посетим един от големите им търговски центрове, а после да се пуснем по центъра и пазара. Последните две понятия за мене нищо не означаваха или поне не можех да направя разлика, тъй като за пръв път идвах на пазар в Лозенград. И понеже носех малко валута, бързо я наместих и далеч преди определеното за среща време бях готова с покупките. И доволна, най-вече! Улисана в пресмятания дали съм напазарила „на сметка”  или съм се минала, забравих, че имам фотоапарат в чантата си. А имаше какво да се цъкне! След като напълнихме багажника на автобуса с благоуханни прахове за пране и тем подобни омекотители и втвърдители, както се изрази Жоро, шофьора, потеглихме за центъра на града. Времето беше с нас – слънчево и слабо ветровито.Разпиляхме се на групи. Една част бяхме много гладни и първата ни работа беше да си похапнем лозенградски кюфтенца. Намерихме прилична кръчма, от входа на която ни се кланяха до земи кръчмари, препасали бели престилки  и ухилени до уши. Настанихме се на една маса и започнахме с поръчките. Келнерите се суетяха около нас и бързо, бързо ни обслужваха. Оказа се, че единият от тях разбираше български, а една от колежките говореше малко турски. Та се разбрахме. В заведението беше топличко, но нямахме време за губене. Хапнахме, платихме и хукнахме към пазара. Някои имаха все още пари за харчене. Разочаровах се от вида на пазара. Очаквах нещо по-грандиозно. А то – бит-пазар, какъвто и у нас има по съборите и панаирите. Преобърнахме с „главата надолу” една сергия за анцузи, но търговецът не направи и най-малък жест на неодобрение. Усмихнат приемаше парите ни и най-учтиво връщаше рестото. Да му завиди човек на търпението! По едно време излезе силен и студен вятър и потеглихме към автобуса – да се скрием на топло. Разузнаването обаче ни поведе към една баклаваджийница. Нахвърлихме се като не видели. От гледане на турски сериали през лятото мераците ми за турска баклава се бяха наточили… Дадох и последните си стотинки за две парченца баклава. Купих и за в къщи – поне един подарък за домашните да има. Накрая любезните домакини ни почерпиха с традиционния турски чай.  В ранния следобед, доволни от покупките, потеглихме обратно за България. Чак когато наближихме границата някой се сети: „Жалко, не си направихме снимка в Лозенград. Сега нямаме доказателство, че сме били там.” А Жоро подхвърли: „Нали имате бончета от магазина…”

Привечер пристигнахме в хижа „Божура” край Средец, където щяхме да хапнем  и преспим. Беше вече тъмно и побързахме да се настаним по стаите. Оказа се, че няма да бъдем сами - в ресторанта имаше вече доста посетители, които дори играеха кръшни хора. Музиката беше ужасно силна, както обикновено. Шофьорът ни, още със сядането си на масата, заспа. Нямаше как да не го цъкна! Напразно колегите останаха до последно да чакат подходящ момент и за нас – да извадим акордеоните. До 2-3 часа в ранните зори на новия ден оркестърът към заведението огласяше околностите на хижата. Слава богу, полагаше ни се сутрешна закуска. След дългото размотаване на сервитьора, бяхме обслужени криво-ляво и тръгнахме на разходка из района. Първо посетихме зоопарка към хижата. Учудихме се как могат да живеят заедно в една клетка разярен глиган и плахо сърненце. А дълговратия щраус развали прическите на по-любопитните колежки. Нямахме много свободно време, защото по план бяхме си поръчали един отец, който да изнесе служба в параклисчето край хижата по случай Деня на народните будители. Нали сме даскали, трябваше да почетем този празник, дори и на чужда територия. И без значение пазарлъка ни от предния ден. След което потеглихме за Поморие – радостни и засмени с песни на уста!
Снимките са на адрес: http://elena.snimka.bg/travel/lozengrad-2009.439096.15763617