Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2010 22:47 - На екскурзия до Одрин
Автор: elenagram Категория: Туризъм   
Прочетен: 13424 Коментари: 3 Гласове:
4



Стана традиция в нашето училище за Деня на народните будители да се организира екскурзия до Турция – с търговска и културна цел. Нямах излишни пари за харчене, но имах нужда от смяна на обстановката, от раздвижване. И се записах. Тръгнахме малко колежки – около десетина. Останалите, още толкова, бяха допълнение. Още в началото Ася Пеева, новият ни зам.-шеф прочете нещо като указания за пътуването, но в комичен вид. На които много се смяхме. Но естествено сега не мога нищо да възпроизведа. Една от инструкциите беше да не разпро-страняваме информация за хора и събития от нашата екскурзия – за да няма компромати. Екскурзията, както и миналата година, съчетаваше материалното с духовното. Щяхме да посетим забележителностите на Одрин, но и да напазарим. За щастие и времето беше с нас – слънчево, приятно топло, без вятър, без дъжд. Точно за екскурзия. Пътуването натам беше нормално приятно – спряхме за една кафе-пауза на Крушевец. На турската митница „обрахме” цялата валута, не стигнаха еврата в чейдж-бюрото всички да обменим парите си. По обяд пристигнахме в хотела в Одрин. Там направихме обмяната  докато се събирахме за първото мероприятие. Аз бях взела всичко 100 евро – и за спането, и за яденето, и за пазаренето. Този път бях решила да не купувам прахове за пране и препарати – имах си достатъчно още от миналата година. Реших да купувам преди всичко за себе си и по някой дребен подарък за децата. Хотелът беше нормално приличен – типичен турски хотел. Оказа се, че и там заради гърците, които прескачали петък и събота вечер, държат високи цени. За едно нормално легло ни взеха по 25 евро. А ние тук в Поморие през лятото сме съгласни и на половината. А за вечеря се оляха – поскаха ни по 25 евро на човек. Естествено – отказахме. Но се получи още по-добре, намерихме си едно малко ресторантче, което почти затваряше и с големи уговорки и усмивки, ни прие. Платихме по около 20 лири, но си хапнахме сладко-сладко. Програмата ни след обяд беше доста натоварена. Първо посетихме българската църква „Св. Георги” – нищо особено, скромна християнска твърдина сред множеството минарета.  После се качихме на Одринската крепост, която по време на Балканската война била превзета от българите, но по своето величие и поддръжка, говореше за точно обратното. Докато ние обикаляхме и разглеждахме експонатите им, в крепостта се изсипаха доста посетители, явно организирани, под строй дори. Добра политика на турското правителство. Имаше коли чак от Истамбул. Ела накарай ти нашите ученици да посетят някой музей така... После дойде ред на една туристическа атракция – посещение на най-голямата джамия в Турция, Селимие. Минаретата й са най-високи в цяла Турция. За пръв път влизах в джамия. Беше ми много интересно и любопитно. Още в двора ни нападнаха разни циганьори – да предлагат герданчета и какво ли още не. Една жена ни напъха в ръцете по една найлонова торбичка – за обувките. Събухме се, прибрахме обувките в торбичките и влязохме вътре. Наистина величествена гледка. Вътре наметнахме по една мръсна кърпа на главите. И заприличахме на ханъми. Доста снимки нащракахме. Интересно защо, но никой не се осмели да отиде до другия край на джамията. Скупчихме се всички още на входа и започнахме със снимките. Позяпахме как се дупят мюсюлманките и излязохме. И накрая остана ред на свободното време – разходка из центъра. Много фонтани имаха, почти на всяко кръстовище. Магазините им като нашите. И цените – също. Нищо не можах да си харесам. Хапнахме сладолед. И обратно в хотела – да се приготвим за вечерята. Този първи ден от екскурзията сигурно извървях из Одрин повече път отколкото за една година в България. Вечерта вече имах мускулна треска. Стаята ни гледаше към централна улица. Отдавна съм отвикнала от градския шум. Живея в тих квартал. И познай – през цялата нощ не можах да мигна – от шума, от топлината (бяха пуснали парното), бях пийнала, много впечатления и преживявания през деня имаше. На всичкото отгоре фотоапаратът ми пак прояви характер и отказа да снима – вероятно пак не бях заредила като хората батериите. За кой ли път ми провалят снимките тези батерии? И мобилния проплака за зареждане посред нощ. Изобщо техниката ми този път се изложи. Та тъкмо съм задрямала сутринта и молитвата на ходжата от джамията срещу хотела ме стресна. Беше само 5.30 на зазоряване. Тия хора са луди, казах си и пак се завих в усилие да продължа дрямката поне още час.

Полагаше ни се закуска в хотела. В нещо като столова от скромна блок-маса си избрахме хапването и пийването. Чакаше ни още по-тежък ден - баш пазаруването. Имахме още едно културно мероприятие. Беше Ден на народните будители и Петя Казакова се беше подготвила за петохлебие за здраве в българската църква „Св.Св. Константин и Елена”. По съкратената процедура мина и това мероприятие. След много и продължителни дебати дали да спираме отново в центъра на Одрин заради магазините или да продължим към Лозенград и там да направим покупките, второто надделя и с малко разочарование, че не можахме да разгледаме всички забележителности на Одрин, потеглихме за Лозенград. Това, което ни направи впечатление още при пристигането в Одрин, бяха камините по балконите на блокчетата. Може би заради тях ни се натрапваше през цялото време миризмата на въглища във въздуха.

В Лозенград шифьорът първо ни закара до едни складове, където имало по-евтина стока. В единия – да. От там купих дребни неща – кафе и зехтин за Митко. Други изкупиха праховете и препаратите. Аз купих един дезодорант за гардероби. Вторият склад беше нещо като магазин за втора употреба, но и там се намери какво да пазарим. Микробусчето започна да става тясно. Нямаше големи багажници и се наложи да пъхаме покупките под седалките. Най-накрая отидохме и в Кипата, нещо като нашето Метро. Но се оказа, че междувременно турците са вдигнали цените на стоките, които масово се купуват от българите. Нямах достатъчно пари за скъпи покупки и се оказа, че не мога да си похарча малкото пари, които бях взела. Та бързо приключих с търговията. Последното място за посещение беше центъра на Лозенград. Трябваше да хапнем преди да потеглим за България и да похарчим последните лири и евра. На българската митница имахме интересен инцидент, но няма да го описвам, защото стана много дълъг пътеписа. Уж съм математик, колко ли страници щях да напиша ако бях литератор...

Като се прибрах у дома Ани и Пепо нетърпеливо ме очакваха като малки деца – какви подаръци съм им занесла. Набързо разопаковахме дисагите (торбите). Децата останаха доволни от подаръците си. А аз още повече - че са харесали покупките ми.

 Снимките са на следния адрес: http://elena.snimka.bg/travel/odrin-2010.546811.21312873



Тагове:   Одрин,   екскурзия,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - toninabog
07.11.2010 09:44
Много добре сте описали изживяванията от екскурзията.Не съм била в Одрин и се каня да го посетя някой ден...За това пък всяко лято съм в Поморие и съм във възторг от Стария град. Поздрави!
цитирай
2. elenagram - Един ден е твърде недостатъчен за да ...
07.11.2010 09:58
Един ден е твърде недостатъчен за да се видят и усетят всички забележителности на Одрин. Но съчетанието пазар и разглеждане по тънката лайсна си струва.
цитирай
3. анонимен - Добре е...
08.11.2010 16:42
Добре е човек да се поразтовари след натовареното и еднообразно ежедневие. Радвам се, че си разнообразила малко програмата. Ние също си направихме миналия месец екскурзия до Истанбул. Започнах да качвам снимки, ако искаш - виж ги във Facebook на моята страница ,George Rizov / но не на американеца от Флорида/.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elenagram
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50836
Постинги: 14
Коментари: 20
Гласове: 85
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031