Прочетен: 1193 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2011 22:20
Вчера ходих на екскурзия до Варна, с учениците от 6а клас, за един ден. Толкова заслужават! Диана Николова, класната им, ме помоли да я придружа и аз се съгласих. Не бях ходила нито в планетариум, нито в делфинариум, нито в аквариума. Та срам не срам, на стари години да ги видя. Пък и преходът беше лек. Автобусът щеше да ни води навсякъде, почти нямаше дълъг преход, както екскурзоводът се изрази: „Това не е еко-пътека, спокойно!” Преди няколко дни от същата фирма бяха водили петите класове в Малко Търново и една от атракциите била еко-пътеката. Добре, че не отидох – преходът бил труден.
Очертаваше се слънчев ден с краткотрайни бури и превалявания. Дано „минем под капките”. Първото ни организирано посещение беше старобългарското селище „Фанагория” в кв. Аспарухово. Сигурно за по-малките ученици щеше да представлява интерес беседата, но нашите шестокласници се показаха доста невъзпитани и незаинтересовани. Крайната им цел беше стрелбата с лък и язденето на кон. Поохарчиха някой лев и за разни пакетирани закуски и сладоледи. Мярка нямат. А после нека казват, че родителите нямали пари. Изчакахме всички да се изредят на стрелбата и потеглихме към следващото посещение – аквариума. Представях си го по-внушително. По филмите бях виждала други гледки. Но варненския аквариум ми се стори много скромен. Може би защото минахме без беседа. Просто разглеждахме и гадаехме. Наистина имаше навсякъде надписи, но друго си е да го чуеш... Наближаваше обяд и трябваше някъде да се хапне. Много хитро го бяха измислили от фирмата-организатор – посещение на Мол. Хем даскалиците да напазарят, хем и дечурлигата да разгледат и сравнят. Ние първо потърсихме място за хапване, пък после ако останеше време щяхме да пазарим. Естествено, не остана. Аз хапнах стабилно, както обикновено. Диана беше на диета. Като излязохме, навън вече беше притъмняло и готово да завали. Побързахме да се скрием в автобуса. Бързо стигнахме планетариума, но никой не ни очакваше. Изглежда бяхме подранили. Както и да е, по едно време едно чиче се показа на вратата и влязохме. Човекът беше приятелски настроен и готов да ни разказва интересни неща, ама нашите калпазани или повечето от тях, не искаха да слушат и непрекъснато го провокираха със закачките си и непристойното си поведение. Изумена бях от знанията на Драгомир от 5в клас. Беше се записал и той за екскурзията, имал приятелчета от този клас. На всеки въпрос от страна на гидовете, отговаряше без грешка. Такива ученици да имаше повече, а не по един в клас! На излизане от планетариума разбрахме, че докато сме слушали беседата, навън се беше изсипал пороен дъжд. Все още имаше много локви и леко приросяваше.
Крайната ни дестинация, както се изразяваше екскурзовода, беше делфинариума. Много от учениците бяха ходили преди години в началния курс, но позабравили демонстрацията и я очакваха с интерес. Това беше най-атрактивното ни посещение. В залата заедно с нас бяха пуснали и една внушителна група (може би стотина) от по-малки деца. Както се разбра по-късно били чак от Благоевград. Да ти е кеф да ги гледаш и слушаш, колко нетърпеливи бяха да зърнат делфините. При всяко тяхно показване залата се изпълваше с радостни детскии викове. Сигурно е било интересно и за нашите ученици представлението, щом чак и аз се захласнах. На финала делфините трябвше да ни покажат как играят футбол. Водещата ни предупреди да се оглеждаме и пазим децата, тъй като замахът на делфините бил доста силен. И наистина при един такъв удар топката удари едно от малките деца и то горкото политна и аха да се удари на пода. Но другите около него го задържаха.
За финал на екскурзията запълнихме програмата с разходка по главнага улица на Варна. Хапнахме по един сладолед – аз дадох тон, други пък си купиха пуканки и доволни се отправихме към Поморие. Слава богу без инциденти, успяхме да запазим децата живи и здрави. Нащраках доста снимки, както обикновено. Можете да ги видите тук: http://elena.snimka.bg/travel/ekskurziya-do-varna.594281.all
