Днес съм много доволна от деня и от себе си. Ходихме с Жаклин и сие до Козичино и шато Медово. И те останаха доволни. Видяха и научиха много нови неща. Първоначалният ми замисъл беше да посетим етнографския музей и после да се пуснем по поляните да съберем билки – мащерка и лавандула. А в шатото да хахнем и пием турско кафе на пясък. Белгийските ми приятели приеха с ентусиазъм идеята ми. И времето се очертаваше прохладно, тъкмо за разходка. Вчера се утоворих с уредничката на музея, една жена със странното име Панура, да ни чака и покаже как правят лимонада. Чудно как още не са я усетили туристическите агенции. Хубав бизнес ще стане. Не знам дали ще представлява интерес за руските туристи, които за момента се оказват болшинство. По пътя им разказах за историята на Еркеч, какво означава името – неща, които бяп намерила в Интернет. Белгийците проявиха голям интерес към експонатите в музея. Накупиха си и разни битови предмети – пепелници за двора, вълнени чорапи и пантофи, парфюмчета от българска роза, конфитюр от черници. Наистина можеха да намерят някои от тях и в поморийските магазини. Но друго си е да поднесеш подарък на приятелите си от едно древно българско село. Накрая пийнахме по едно лимонде на двора под черешата. Показах им паметника на Николай Лъсков без да се впускам в политически пристрастия. Споделих и разочарованието и гнева на Пандура от кмета на селото, който не беше взел достатъчно мерки за да оварди от стадо овце красивия венец, които предния ден признателни хора бяха оставили. За наше голямо съжаление не видяхме никъде по пътя така жадуваните билки. Вероятно вече бяха прецъфтели. За сметка на това Жаклин спря колата насред Каменар и най-нахално напълни една торбичка със сливи-дрисливи от едно крайпътно дърво.

Другото ни посещение беше Шато Медово. Няколко пъти съм ходила там, но такава радост и удивление не бях видяла у никой. Белгийските ми гости влязоха в параклисчето, спряха се да поприказват с пауна и кокошките, разгледаха занаятчийниците, купиха си бонбонки. След кратка обиколка и много щракания с фотоапаратите заседнахме на кафето. Не бяха пили такова силно кафе, те познават само еспресото. С бяло сладко. Връх на изумлението им беше когато разбраха, че може да се гледа на кафе и дълго време коментираха начина по който това става. Виж ти, белгийските буржоа не бяха чували за нещо толкова прозаично. Изненадаха се и от цената. Ама те какво си мислят, че всичко в България е евтиния. Пък и не навсякъде можеш да пиеш турско кафе на пясък. Последната атракция бяха щъркелите в Каменар. Радваха се като малки деца! В Белгия вече и врабчета нямало...

За завършек хапнахме сладко, сладко у Чичовци. Снимките, които аз направих, са ето тук: https://photos.app.goo.gl/NZvUuVhdKgJTuJ1x7